Четиридесетият юбилей от първата представена художествена изложба на музея, е повод да селектираме и експонираме непоказани досега произведения. Колекцията, собственост на музея, представя закупени и дарени експонати на редица утвърдени автори в съвременното българско изкуство, сред които имената на вече споменатите Недко Солаков, Греди Асса, Божидар Бояджиев, Петър Дочев, Милко Божков, Илия Желев, Георги Младенов, Андрей Даниел, Любен Генов, Слав Недев, Сашо Стоицов, Ромил Калинов, Десислава Денева – De De, Нора Ампова, Момчил Георгиев, Вяра Гунева, Володя Казаков, Мартина Караиванова, Ина Василева.
В присъствието на официални гости и много почитатели на изкуството в града ни, директорът на музея Рени Петрова направи кратка ретроспекция, която звучеше така:
” Според летописната книга на музея художествения отдел към музея започва да се формира още през 1970 година, чрез откупване на няколко графики на художничката Румяна Койчева, които са експонирани на вниманието на публиката в сградата на киното в града – „Стамен Панчев“.
През 1981 година Ботевград за първи път в историята си става домакин на Обща художествена изложба, в която участват най-добрите български художници тогава. Разбира се, това не е случайно, както и не случайно заглавието на изложбата е ”Чавдар”… Открива я лично Светлин Русев, а част от творбите остават в Ботевград. Каталогът от изложбата днес е ценно антикварно издание и все още може да се намери в някои сайтове. Като част от тази съвместна изложба мога да спомена имената на Калина Тасева, Стоян Домусчиев, Бистра Прахова, Златка Дъбова, Кирил Майски, Сава Цоневски, Жак Авдала, Елена Ботева, Стефка Аройо и много други… Проф. Вера Динова-Русева пише статията си ”Идейно пластичните измерения на героичното в ОХИ “Чавдар“ – Ботевград • 81 , която е публикувана в сп. ”Проблеми на изкуството“. Така Ботевград някак си се заявява на картата на изобразителното изкуство у нас и типично за тогавашните реалности местната власт заявява намерението си в Ботевград да има художествена галерия. И речено-сторено! Проектират я в архитектурния комплекс на общината и партийния дом. Това е двуетажното крило, където днес се намира общинската библиотека. Случва се така обаче, че по това време библиотеката също няма подходящо помещение и постепенно по-силното лоби на библиотекарите успява да издейства сградата, предвидена за галерия, да стане библиотека.
Но… галерия все пак се появява, през 1985-та, пак според летописната книга на Исторически музей-Ботевград, музейните служители уреждат първа изложба от Художествения фонд на музея. Тя е открита на 1-ви март 1985-та година, с която официално и професионално стартира галерийното дело в града. На много подходящо място. На площада в центъра на града, на мястото на една бивша книжарница, а откупените от Областен Съвет Култура – София картини от изложбата „Чавдар“, подарени на музея, поставят началото на богатия и разнообразен художествен фон, с който с днешна дата разполагаме. В края на 80-те и през десетилетието на 90-те години на миналия век, Художествената галерия в Ботевград е едно от най-активно работещите културните средища. Обособена като отдел на музея, със специално подготвен и назначен уредник в лицето на г-жа Елка Герова – мир на праха и, която неуморно осъществява комуникация между различни ведомства и институции, за да се разработи постоянна концепция за изложбени пространства. До колкото ми е известно Ласкар Възвъзов /по това време председател на комисията за пространствено оформление към СБХ/ приема да изработи проект за адаптиране на съществуващи пространства и ги превърне в изложбени. Това става в средата на 90-те години, когато галерията се настанява в сградата на ритуалния дом в града. Тук се организират изложби на най-авангардните художници от т.н. група ”Градьт” Греди Асса, Недко Солаков, Вихрони Попнеделев, Божидар Бояджиев. Същите попълват редиците на Консултативен съвет към галерията с цел нейното развитие по отношение на попълване на фонда. Гостуват и много други изявени автори, което става благодарение на д-р Галентин Гатев. Самият той една от най-интересните фигури в историята на съвременното българско изкуство. Автор на забележителни акции (”В защита на твърдия материал”, 1994; ”Вагон за особено внимание”, 1995 и др.) и изложби (”Дерма тология Арт“, 1994), участник в международни форуми: САЩ , Люксембург и други.
В една от най-успешните си години в галерийната зала се представят около 20 общи и самостоятелни изложби и са регистрирани четири гостувания извън Ботевград и България.
В началото на века Ботевград губи художествената си галерия. Помещенията сменят собственика си. Едното от тях Първо става заведение ”Фламинго” , а сега е банков офис.
В момента изложби се правят тук в конферентната зала на Исторически музей-Ботевград, а в последните години фондът нарасна значително чрез предоставените произведения от проведените художествени пленери, финансирани от Община Ботевград и под организаторството на Володя Казаков – представител на СБХ в Ботевград, както и с взетите решения на консултативния съвет към музея за откупени произведения на съвременното българско изкуство при създадените от галерия „Депо“ възможности.”
Тя продължи да изброява местни творци, на които също се дължи обогатяването на фонда – Десислава Панева, Даяна Тинева, Цветелина Атанасова, Димитър Евстатиев, Димитър Златев, Емил Димитров, Николай Начев, Володя Казаков, Дея Вълчева, Тони Гигов, Ради Делин, Маргарита Йованович, Деничка Ангелова, Борислав Витков, Вероника Налбатска, Ванко Бърдаров, Венета Нитова, Савина Мантовска, Димитрина Томова, Станислава Комитска, Васил Мишев, Милен Джановски, Константин Константинов, Даниел Вутков, Веселин Василев, Йоко+Ина Василева, Георги Младенов, Веселин Методиев, Величко Коларски.
“Никога картините от фонда на музея не са курирани като постоянна експозиция пред публика. Място за постоянна експозиция – няма. Вече четири десетилетия картините се съхраняват в хранилището на Историческия музей, като кампанийно и временно успяваме да уредим поне по две на година. През 2020 година, скромен екип в състав арх. Мариела Андреевска, Евелина Донкова, включвам и себе си като директор на музея създадохме концепция за проектиране на зала за съвременно изкуство ”Хетеротопии” с цел да визуализираме как биха изглеждали обектите от съвременното изкуство, които притежаваме в постоянно уредена експозиция“. Залата все още не е готова да функционира като изложбена и се ползува по друго предназначение, защото не отговаря на изискванията по смисъла на Закона за културното наследство.
Фондът ни наброява над 600 броя произведени на изкуството. Част от тях са изключително ценни и скъпи. Притежаваме по няколко картини и от основоположниците на съвременното българско изобразително изкуство, както и повече от 20 картини на родения в Ботевград художник Величко Коларски. Имаме богати колекции от живопис, графики, карикатури, скулптури, които за съжаление продължават да стоят в хранилището на музея. Обгрижени, но скрити.” завърши тя!
В организацията на дейностите по този проект тя сподели: “Опитахме се да не си поставяме рамки, цели и изисквания.
Подходихме практично с идеята за приемственост и да заявим, че от дистанцията на времето в тази ретроспекция като се вгледа човек и да не разбира посланията на изкуството, етичните и естетични му норми, ще му загорчи малко от все още незавършения казус с липсата на постоянни галерийни пространства.”
В заключение тя благодари на целия екип за стореното, пожела здраве и сбъдване на още много проекти и изложби!
А новина бе създадена в края на поздравите, когато кмета на Община Ботевград, Иван Гавалюгов заяви, че са стартирани дейности по разработване на проект за обособяване на допълнителни зали за постоянни експозиции, свързани с изкуство в града.
Изложбата ще бъде достъпна за посещение до края на годината.