/Зала „Етнография“/
Инв. № 89 осн. Фонд Етнография – вещи.
Аршин –късно-възрожденски, края на XIX в. Изработен е от метал, (вероятно желязо). Има дълъг, тънък и прав профил. Декоративните елементи в краищата – кръгли дискове с прорези, подсказват, че не е най-обикновен „домашен“ инструмент. Орнаментираните накрайници навеждат на мисъл за официален или занаятчийски аршин, използван в публична или търговска среда.
Аршинът е традиционна мерна единица за дължина, използвана в България и османските територии до края на XIX век. Често аршинът се представя като дървен или метален измервателен уред с деления, използван основно в търговията и занаятите. Представлява права дървена или метална летва с помощта, на която се мери дължината на платове и гайтани. По него често е имало резки или черти, отбелязващи части от аршина, а някои са имали надписи, печати или украса. Дюкянджиите понякога са държали аршина закачен на видно място, за да показват „честност“
Произход на думата
Думата „аршин“ идва от персийски (āršīn), а по-късно навлиза чрез турския език. Първоначално е била свързана с дължината на човешката ръка (от рамото до пръстите) или разстояние, което е удобно за измерване.
Колко е един аршин?
Важно е да се знае, че аршинът не е имал абсолютно еднаква стойност навсякъде. Обикновено дължината му е била между 68–71 см.
В Османската империя и на Балканите най-често е бил около 68 см., а в Руската империя аршинът е бил 71,12 см.
Тази неточност често е създавала спорове, особено при търговията, защото много търговци са имали собствен аршин не само като официална, но и като „лична“ мярка. Затова в някои градове е имало „общински аршин“, с който се проверявали търговските мерки. По-късно се налага нуждата от стандартизирани мерки, за да бъдат предотвратени измами и така към края на XIX век в Европа се въвежда основната метричната система (метър, сантиметър, дециметър и т.н.), а в Америка и англоезичния свят основната мерна единица е инч.
Аршинът е свързан най-вече със занаяти, при които се работи с гъвкав материал и точната дължина има стойност и цена. Такива са: Шивачество, Абаджийство, Терзийство, Кожухарство, Обущарство , Търговия с платове, Битови занаяти и домашно производство
Днес аршинът вече не се използва като официална мярка, но е важна част от историческата и езиковата ни култура.