В тези най-светли християнски празници – Великденските, много от местните по-стари жители си спомнят с умиление и носталгия за някогашния „сбор на града“.
Официално в нито един архивен документ няма данни за възникването на големия грънчарски пазар в Орхание по Великден. Според спомените и преданията, сборът в Орхание и впоследствие на Ботевград, е продължение на традиция, чието начало се крие в далечното минало на някогашното село Зелин. В пролога към историческата поема „Севаст Огнян“, авторът Михаил Зелински отбелязва, че за написването ѝ е използвал народни песни от родния край, спомени и предания от деди и прадеди, а също и проучванията на проф. Петър Мутафчиев относно средновековните селища в нашия край. Поемата започва със следното описание на празника в село Зелин, възникнал във владенията на Севаст Огнян през XIV век.
„Сбор се сбира на сам ден Великден,
Сбор се сбира в селото Зелин.
Гости идват – близки и далечни,
Тях посреща всеки домакин.
Гостолюбиви стройните зелинци,
Пременени в дълъг бял клашник,
Тичат, шътат – гости да посрещат
И със радостен ги канят вик…“
Интересни са и „податките“ за градския сбор, отразени в материалите на небезизвестния за орханийци Ташко Нинов – уредник в Исторически музей-Ботевград. Той пише, че подготовката за градския сбор започва още от началото на Великите пости с голямо великденско почистване. Хората варосват огради и дървета, изкарват торнищата по нивите, помитат дворовете и улиците, измиват всички къщи, черги и постелки, подреждат покъщнината. А на самия празник посрещат „сборяните“, които прииждат от селата наоколо и от по-далечни места, с богати трапези. След обяда домакините и гостите излизат в местността „Три кладенци“ на Великденското хоро, което се проточва по шосето към София.
Ергените често се сбивали кой да води хорото. Шумът на тълпата се смесвал с игривата музика и виковете на шекерджиите и бояджиите. Гостите от селата носели със себе си празнично настроение и дарове, навсякъде се чували музика, смях и глъчка, които изпълвали града с живот както и в наши дни. Червеното яйце в детската ръка било разменната монета за люлки и въртележки, а надпреварата за най-красиво хвърчило била от първостепенно значение.
В лични разкази той е споделял: “Момите и момците обличали най-хубавите си празнични носии и се отправяли към фото-пункта, където се снимали за спомен. Младите се събирали на групи, запознавали се, а често именно на такива събори се зараждали и бъдещи семейства.
В западната част на града, край тогавашното футболно игрище, също се събирали много хора, привлечени от музиката на духовите оркестри, латерни и мечкадарски гъдулки.
Традицията, още от възникването на събора на града, повелява да се купи керамично изделие или както го наричат местните – калена паничка. Смятало се, че нов съд, купен на празник, „носи късмет“ и защита на дома.”
Всъщност, големият грънчарски пазар в старото Орхание (днешния Ботевград) е една от най-интересните и донякъде забравени страници от местната история. Той не е просто пазар, а важно икономическо и културно събитие в региона през XIX век.
През Възраждането Орхание се оформя като търговско средище. В него се провеждат редовни пазари и панаири, като грънчарският пазар е бил сред най-известните. Тук се продавали Троянска, Бусинска и местната Радотинска керамика – делви, гърнета, стомни, паници. Керамиката е била основна част от бита, затова този пазар е имал голямо значение за ежедневието на хората.
Защо точно в Орхание се развива пазарът не е толкова трудно да се предположи. Намиращото се на кръстопът между Северна и Южна България градче, го прави естествено място за търговия. Това улеснява преноса на стоки, срещата на различни занаятчии, развитието на седмични и сезонни пазари.
След Освобождението и особено през XX век, индустриализацията постепенно измества занаятите, металните и фабрични съдове заменят керамиката и
традиционните пазари губят значението си.
Въпреки това, паметта за грънчарския пазар в Ботевград остава и до ден днешен част от местната история и идентичност.
Честит сбор!
сн. “Пазар в Орхание в началото на ХХ век”, Основен фонд Снимки и документи – “Нова история” ИМБд