/Зала „Църкви и училища“/
Инв. № 46, осн. фонд на ИМ-Ботевград, Възраждане
Дивит – традиционен съд за мастило и принадлежност за писане, характерен за Османския период в българските земи.
Състои се от удължено тяло с отделение за калеми (тръстикови писалки) и прикрепен мастилник с капаче. Формата позволява предметът да бъде носен на пояс или в дреха, което го прави практичен. Излят от месинг, гравиран с фина флорална орнаментика и декоративни мотиви върху корпуса и капачето. Орнаментите свидетелстват както за приложната, така и за представителната функция на предмета.
Дивитът е бил символ на грамотност, административен статус и принадлежност към образованите обществени среди.
Предметът е ценен експонат, който представя традиционната писмена култура от епохата на Възраждането преди навлизането на модерните писалки и мастилници.