/Зала „Етнография“/
Инв. № 57, осн. фонд на ИМ-Ботевград, Етнография.
Метална единична пафта (сребърна сплав) – богато украсена, лята и гравирана метална апликация с овално-елипсовидна форма и богата релефна украса на три нива, завършваща с фестониран контур. Централното кръгло поле е оформено като медальон, в който са изобразени две симетрично преплетени и стилизирани форми, тип лиани (плетеници), изобразяващи флорални и животински мотиви. След тях следват три реда въжеобразен бордюр, който се прелива в следващ кръг, изпълнен с четири симетрично повтарящи се растителни елемента, наподобяващи четирилистна детелина и обрамчени с геометричен елемент, който подчертъава тяхната форма. Този кръг отново завършва с два реда въжеобразен бордюр, след който следва плоската елипсовидна периферия. Тя повтаря фризовидно мотивите от централния медальон и завършва с оформени фестони, които подчертават декоративния силует на накита. Всички тези орнаменти са изработени чрез комбинация от леене, гравиране и щрихова обработка, създаващи богата пластична и светлосенъчна игра.
Композицията с преплетени животински и флорални мотиви е характерен символ в българското традиционно изкуство – свързван с представите за семейно благополучие, плодородие, хармония и непрекъснатост на живота.
Пафтата е част от традиционния женски празничен костюм и е служила като декоративен елемент за закопчаване на пояса.
Освен практическата си функция, тя е имала представителен характер и е свидетелствала за социалния статус и материалните възможности на своята притежателка.