/Зала „Етнография“/
Инв. № 330, осн. фонд на ИМ-Ботевград, Етнография.
Сребърни пафти с карнеол – женска катарама, предназначена за закопчаване на празничен колан към традиционната българска женска носия. Съставена е от три части – две странични във формата на лале, украсени с четири капковидни гнезда и три симетрично разположени кръга инкрустирани с карнеол. В центъра на композицията има изпъкнало, стилизирано цвете, което също е инкрустирано с карнеол. Средната форма представлява стилизирано, но разцъфнало лале с четири извити краища. Централната украса е същата като на страничните две.
Повърхността е богато декорирана чрез фино гравирана орнаментика, изпълнена с повтарящи се радиално разположени линии и геометрични мотиви, които образуват стилизирани звездообразни композиции. Периферията е оформена с релефен бордюр от нежни пъпковидни елементи, характерен за възрожденската художествена обработка на сребро.
Основният декоративен акцент са вградените кабошони от карнеол с кръгла и капковидна форма, разположени в симетрична композиция. Централните камъни са поставени в ажурно оформени обкови с растителни мотиви. Контрастът между белия метал и топлия червеникаво-оранжев цвят на карнеола създава изразителен художествен ефект.
Композицията се отличава със строго осева симетрия и балансирано съчетание на геометрични и флорални мотиви, които са характерни особености на българската възрожденска металопластика от края на XIX век.
Освен, че служат за закопчаване на тъкания или метален колан, пафтите изпълняват представителна функция и са символ на семейното благосъстояние и общественото положение. Подобни накити често са включвани в чеиза и се предават като семейна ценност между поколенията.
Карнеолът, като украса, е сред най-използваните декоративни камъни в балканското ювелирство през XIX век, защото освен естетическата си стойност, в народните представи той се свързва със здравето, жизнеността и предпазването от зли сили.