Експонат на седмицата е СРЕБЪРНИ ПАФТИ СЪС СЕДЕФ – част от експозицията, представяща възрожденския бит.

/Зала „Етнография“/

Инв. № 493, осн. фонд на ИМ-Ботевград, Етнография.

Чифт женски пафти, съставени от две симетрични половини, съединени посредством централна закопчалка. Изработени са от сребърна сплав и са богато орнаментирани с релефна украса, изпълнена чрез гравиране и щамповане.

В центъра на всяка половина е монтиран голям седефен медальон, който прецизно повтаря формата на пафтата. Върху тези вложки от бял естествен седеф, чрез фина гравировка, са изобразени Света Богородица с Младенеца в традиционната православна иконографска схема. Двете изображения са почти идентични и симетрично (огледално) разположени. Преливащите отблясъци на нежните релефни форми подчертават художествения ефект на изделието.

Седефените вложки са обрамчени с профилирани рамки, богато украсени с растителни мотиви и стилизирани волути. Външният кант на пафтите е оформен с релефен низ от спирали, палмети и фриз от малки, пъпковидни елементи, характерни за възрожденската художествена металопластика.

Централната закопчалка се състои от три части. Централно е украсена с релефна розета, изпълняваща ролята на композиционен акцент. Под и над розетата има два орнамента с формата на палмети, които са разположени симетрично една под друга. Върху долния елемент са прикрепени декоративни метални синджирчета, които допълват художественото оформление и придават динамика на накита.

Пафтите са част от женския празничен костюм и служат за закопчаване на тъкания или кожения пояс. Освен практическата си функция, те имат изразено представително и символично значение. Изобразяването на Света Богородица с Младенеца превръща накита не само в белег на благосъстояние, но и в предмет с ясно изразена религиозна и апотропейна функция, възприеман като закрила за своята притежателка.

Подобни пафти са носени предимно при празнични случаи и често са били част от моминския чеиз, предавани като ценна семейна реликва.

Пафтите принадлежат към представителния тип сребърни пафти със седефени иконографски вложки, разпространени през втората половина на XIX век в Западна България (Ботевградския регион). Включването на гравирани изображения на Христос Пантократор или Света Богородица е характерно за изделията на опитни възрожденски златари, които съчетават традиционните форми на женския накит с православната християнска символика. Този тип пафти се среща значително по-рядко от обикновените декоративни образци и се отличава с висока художествена и културно-историческа стойност.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *