Археологическата работа през настоящия сезон се проведе през месец август, като за извършване на дейностите предвидени в план-сметката на Исторически музей-Ботевград Община Ботевград осигури финансиране в размер на близо 15 000 евро.
Както всяка година от изминалите три, екипът бе в състав гл. ас. д-р Методи Златков, гл. ас. д-р Николай Димитров от НАИМ при БАН, археологът Николай Маринов, студентите по археология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Йоанна Ненкова и Стефан Иванов, както и Рени Петрова – Директор на ИМБд.
При проучването на сектора археолозите ни разкриват останки от късноантична постройка и богат нумизматичен материал.
През 2025 г. в същата сграда са открити два златни солида на византийския император Юстиниан I, а откриването на третия солид става през настоящия археологически сезон.
Общо над 1500 броя монети разказват за историята на крепостта. Нумизматичният материал от “Боженишки Урвич” е изключително богат и дава възможност да се проследят различни периоди от живота на крепостта. При старите проучвания между 1972 и 1989 г. са открити около 1400 монети от Средновековния период, най-вече от XIV век. Огромната част от средновековните находки също са от XIV век. Сред находките обаче има и значително по-ранни монети. Късноантичните екземпляри са под 100, като най-ранните сигурно датирани са от времето на император Констанций II. Има и единични римски монети от III век, които според археолозите най-вероятно са без сигурен археологически контекст. Открити са монети на Анастасий I, Юстин I и Юстиниан I. От старите разкопки са известни и две златни монети – солид и тремис на Юстиниан I.
За изясняване на функциите на сградата спомага и довършването на разреза между двете крепостни стени. Това им дава възможност да бъдат прецизирани хронологията и датировката на отделните строителни периоди. Определят го като част от сграда, която е била на два етажа, със сравнително богат инвентар и долепена до външната крепостна стена. Предполагат, че е служила за военни цели. Според екипът част от реставрираната в миналото крепостна стена с днешна дата се оказва неправилно възстановена, тъй като не следва по-ранна стена. Екипът разказа, че на практика тя е изградена на място, където отдолу не е установен по-ранен зид, направо върху културния пласт, което създава известни затруднения. Смятат, че фалшивата реставрация трябва да бъде премахната и секторът да бъде допроучен изцяло, но пред подобно действие съществуват редица затруднения от административен характер.
Резултатите от възобновените проучвания вече получават признание и извън Ботевград и България, като се работи по създаване на филм, а освен това ще бъдат отразени и в престижното издание “National Geographic”. Музеят миналата година бе участник за първи път в историята на създаването си, в престижната изложба „Българска археология 2025“ в НАИМ при БАН.
Това е още едно потвърждение за научната стойност на резултатите, получени след възобновяването на археологическата работа на крепостта.
Според директора на музея, крепостта е добре поддържана и социализирана и съчетава стойността на значима археологическа старина с възможностите на привлекателен туристически обект. Извършените дейности по проучване, консервация и реставрация в миналото му имплементират огромна роля, в изграждането на ценностната система насочена към културното ни наследство и отношението ни към него, създавайки и поддържайки висок обществен интерес към съпътстващата го многогодишна история.